Nov Brqg :: Тайното евангелие на Тома

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.02.2012 10:32 - Тайното евангелие на Тома - 16

Автор: brqg Категория: Изкуство

Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.02.2012 22:17

Тайното евангелие на Тома - 13

автор: tomatroev

Притчата за слепците

А когато тръгнахме на юг към провлака, що съединява две морета, вървяхме пет дни, и на шестия стигнахме до малка горичка, и там спряхме да си починем.
И когато се сърши водата, що носехме със себе си и людете и животните ги замъчи жажда, пръснахме се всички из тази горичка, дано открием извор, ала напразно.
И чу тогава Иисус глас господен да му каза: „Върви подир Мене, твоят Отец!”
И като тръгна Учителят, воден от божия глас, намери извора, що всички напразно търсехме. И всички пихме от него, хвалейки Господа.
А имаше сред людете и един слепец, и като дойде накрая и той, и пи от извора, рече на Иисус: „Ето, Спасителю, всички ти благодарим за водата и днес стана чудо. Ала направи още едно – и аз да прогледна!
И взе тогава Иисус от изворчето кал и помаза с нея очите му. И му каза да вземе още вода и още кал. И три дни по три пъти на ден да пие от тази вода и да маже очите си с тази калчица.
И още три дни пътувахме ние на юг и през тези три дни така правеше слепият, както му заръча Иисус.
А на третия ден, като пристигнахме в едно малко рибарско селце на брега, наречено Випзаида, спаднали бяха вече напълно отоците от очите му и прогледна.
Беше вече късна есен, кога пристигна Иисус във Випзаида и остана там цялата зима при тези бедни рибари.
В бедна рибарска хижа живя сред тези добри хора и още много чудеса направи, и още много болни излекува, защото, като научиха за Спасителя, идваха люде от двата бряга и от вътрешността, и никого не върна.
А напролет, щом се раззелениха дърветата, отново тръгна Иисус на север към реката, защото диви и неграмотни бяха племената в тази равнина и още много работа имаше да се свърши сред тях за прослава на Господа.
И когато стигнахме същата горичка, където Той бе открил чудодейния извор, видяхме много люде, събрани там. А до извора бе издигнат параклис и най-отгоре на параклиса пишеше: „Животоносен източник”.
И всички, които бяха там, разказваха на новодошлите какво е станало тук, как Христос направил чудо: напръскал с вода от този извор един слепец и слепецът мигом прогледнал! И като не Го познаха, те и на Него казваха: „Ела, страннико, и се помоли, и пий от животворния извор, защото от тази вода слепите проглеждат, хромите се изправят на крака и бездетните жени раждат!”
А бяхме там всичките негови дванадесет ученика и като ни събра Учителят около себе си, накара ни да седнем и така ни рече:
„ Така и за всяко нещо по света, каквото е станало и ще става, може да има не една и не две, а дванадесет истини, колкото сте вие сега.
Защото знам, и Йоан ще каже, и Матея ще каже, и Лука ще каже, а после и ще напишат... Пишете прочее, но не лъжете!
Защото не знам – истината видяхте, но дали ще я познаете? И ако я познаете, дали ще я признаете?
Защото много са тия, които виждат истината с очите си, но още повече са тези, които ще искат я чуят с ушите си...”
„Учителю – рекох аз – но нима не е истина, че стана чудо? И този човек беше сляп и прогледна?”
„Ето, Тома, - каза Иисус – ние с теб сега ще обходим тази земя от край до край: – И навсякъде ще видим бедни хора, що са лъгани от всеки, който мине, и невиждащи по-далече от носа си...
Не е чудо това, че един слепец вече вижда. Чудото ще стане, тогава, когато целият този народ прогледне!”

Нагоре