От "Разговори с Мавъра"

- Има ли извънземни? – попитах веднъж Мавъра. – Някои казват, че сме сами във Вселената, други – обратно, че не сме сами...
- Труден въпрос – той се замисли – да кажем така: вероятността е петдесет на петдесет.
Господин Н., който слушаше внимателно, се обади:
- Е, това и аз можех да го кажа! Или сме сами, или не сме сами! Има ли извънземни? Или има, или няма...
Мавъра се наслаждаваше на цигарата си – бе превърнал пушенето в ритуал и стоеше неподвижен като индиански шаман, обвит в синкав дим. Пушеше някакви странни цигари с твърд и силен аромат.
- Добре... – той бавно се претегна към пепелника. – Това, което знам, приятели, със сигурност, е, че Природата –някои и казват Бог, в случая е все едно, като е сътворявала този свят, за по-лесно, е използвала общо взето един модел и е правила всичко по шаблон.
Той замълча и погледна през прозореца.
Бе пролет, дърветата в парка, от другата страна на улицата, бяха започнали да се раззеленяват и кестените цъфтяха.
- Вижте това кестеново дърво – каза Мавъра. - Отначало е било малко семенце, пуснало е корени, нагоре е покълнало, стеблото е пораснало и се е разклонило – и ето го сега, отрупано в цвят.
Така и Вселената е започнала от един малък атом материя и с течение на времето тази материя е нараствала, оформяла е своя ствол, разклонявала се е във всички посоки като короната на това дърво пред нас. Представете си Вселената като едно огромно растение, като това дърво, а Земята – той замълча – Земята е само един цвят в короната и.
Всички гледахме цъфналия кестен отвън.
- Момент – каза господин Н. – но нали дървото е отрупано с цвят?! Цветовете тук са хиляди! Ако е така, тогава със сигурност, на сто процента, не само не сме сами във Вселената ами освен Земята, трябва да има още хиляди, безброй други като нея.
А вие преди малко казахте, господине, че вероятността да не сме сами е петдесет процента.
- Нали знаете – отвърна Мавъра – растенията са различни, някои имат повече, други – по-малко цвят.
А при такива като слънчогледите, на върха израства само един! Затова казах петдесет на петдесет.
Вселената може да е като това кестеново дърво.
Но може да прилича и на слънчоглед.