 автор: tomatroev
За свещените писания
И като вървяха покрай реката на път за селото, където щяха да пренощуват, един от учениците му Го запита:
„Рави, ето, дузина станаха вече тези, що записват думите ти освен нас: фарисеите и книжовниците, и садукеите, и дори зелоти и самаряни... И няма да се знае след време кое е истинно, и кое не.
Не е ли по-добре да е само един и каквото напише той, да се знае, че то е правото?
А Иисус му рече: „Виж тази река, която е една и съща, и не е... Защото, както е казал един елински мъдрец: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река!”
Така и писанията за животът ми, що изтича като река, ще бъдат различни.
Но ако сега са дузина тези, които пишат, защото са ме видяли и са ме чули, хиляди ще бъдат онези, които нито са ме виждали, нито са ме чували...
И като един напише едно, друг ще притури към написаното десет, и така ще се множат писанията от неверни, към още по-неверни; и ще тръгнат след моята смърт те като пълноводна река, която няма край и отнякъде все извира и извира...
И едни, като ожаднеят, ще идват да пият от тази река, втори ще иска да я преплува, трети ще иска да я отбие и да напоява градината си, а четвърти ще излива мръсотията си в нея.”
„И как ще открием истината?” – попитахме Го удивени.
А Иисус ни отведе по-надолу по реката, където имаше люде, нагазили до колене във водата, и нещо правеха.
И като доближихме, видяхме, че пълнят те кошници с пясък, чакъл и тиня от дъното на реката, и после промиват това, що е вътре.
„Вижте ги добре какво правят! – рече Иисус. – Така и вие пресявайте думите и не вземайте всичко от написаното за Мене, а изхвърлете пясъка, и ще намерите злато!”
|
|
