 автор: tomatroev
ЗА ЛЮБОВТА
А не се беше още мръкнало, когато отидох в Гетсиманската градина, где напоследък обичаше да идва Иисус. Бе ден петъчен.
Той, както винаги, щеше да беседва с нас и да ни поучава, и аз, прекалено нетърпелив, оставих делата си, що имах, и тръгнах малко по-рано, да чуя Словото Му.
И като влязох в градината, видях Учителя, беше седнал, а другите мои другари още не бяха дошли, и само Мария Магдалена беше там, и седеше отляво на Спасителя, а Той и говореше.
И като приближих иззад лавровия храст, чух Господаря да я пита: „Сигурна ли си?”, а Мария Магдалена отвърна: „Да!...”, А после по-тихо: „... защото не не ще разкажа тайните на Твоите врагове, нито целувка предателска ще ти дам, нито ще ти изменя чрез греховен живот, но сега, като разбойника, ще ти изповядам: помени ме...”
А Спасителят нищо не каза, ала се наведе бавно към нея и я целуна по устата.
Що значеше тази целувка?
Седнах при тях, ала все не смеех да попитам Учителя, а Той, като ме видя, тъй умълчан, разбра, че нещо измъчва душата ми, и ме попита: „Виждам, Тома, че искаш нещо да ми кажеш, а не смееш...”
„Вярно е, Господарю!”, отвърнах аз, „Ето, ние всички сме се обрекли на делото и знам, мъжете така се целуват един друг само когато отиват на бой и на смърт, ала за жените нищо не знам!... Не съм целувал аз жена никога досега така... А и Ти малко си ни казвал и поучавал, та затова сега съм замислен...”
А в това време, докато говорехме, дойдоха и другите негови ученици да слушат и Той стана: „Така е, рече Иисус, малко съм ви говорил аз, ала ето: колко от вас вече са женени, а и даже имат деца? Ето,ти, Натанаиле, кажи, как си се оженил?
А Натанаил отвърна: „Нали знаеш, Господарю, както е обичая при нас от край време: когато навърших двадесет години, моите родители ми избраха жена от добър род и тя ми роди две деца...”
„А обичаш ли я?” – попита Иисус.
„Обичам я, отвърна Натанаил, и почитам и уважавам я, Учителю, защото тя ме е дарила с двама сина, що ще продължат бащиния ми род!”
„Така е, каза Иисус, ала друга е оная обич, за която днес ще ви говоря...”
„Да не е за оная, Учителю, към бедните и слабите, на които сме се посветили да служим като апостоли?” – попита друг.
„Да, рече Иисус, свято е делото ни, и добре съм ви учил да обичате ближния си и да помагате на бедните от състрадание, защото тяхно ще е Царството небесно, ала и това не е, не е това Любовта, за която ви питам и не тя ще спаси света, а друга! Учил съм ви, каза Иисус, ала сега за друго иде реч...”
И рекохме тогава всички: „Не можем да я видим ние тази Любов, Господарю, научи ни! Или сме слепи за нея, или тя е толкова малка, че не можем да я забележим...”
„Ще ви я покажа и ще я откриете, каза Спасителя. Ето, ние сме в Гетсиманската градина, какво виждате, прочее около вас?”
„Виждаме дървета и храсти всякакви, казахме ние, що носят прохлада и са радост за окото.”
„А познавате ли ги? – попита Иисус. Ето ти Симоне и ти Андрея, баща ви е ловец, а и вие, заедно с него, често ходите в горите на лов:, можете ли да ги назовете?
„Можем, Господарю!”, рече Симон, що наричахме още Петър, ето, това е кипарис, това е маслина, виждам още лаврово дърво, акация и митра... друго няма.”
Разгъна тогава Иисус тревата пред Себе Си и рече: „Право каза, Симоне, изброи всички, ала ето, това тук забрави!...”
Беше то малка, тънка фиданка, що едва се забелязваше сред високата трева, и аз рекох: „Това ли е, Учителю, Любовта, като тази малка фиданка?!”
А рече бързо Андрея, другия брат: „Право казва Учителя, защото тази фиданка, макар и малка, е кедър!”
И Господарят само рече: „Продължи, Андрея!...”
„Такова едно дърво е кедърът, продължи Андрей, че ако падне негово семенце на плодородна почва, най-късно от всички други пониква, а и най-бавно нараства, и ако другите за година са наддали лакът, то кедровото стебло е нараснало само със стотна и много малко се е издължило нагоре...
И пак погледна Учителя, а той пак му рече: „Продължавай, Андрея...”
„...Ала ако никой не го отскубне, докато е слабо, продължи Андрей, след десет или петнадесет години вече то ще е задминало другите по ръст, защото те ще са спрели да растат, а то ще продължи – и така, още петдесет или сто години ще расте, докато накрая закрие небето!
Защото знайно е, че кедърът може да живее и да расте не до хиляда, а до три хиляди години...”
„Истина е това, рече тогава Учителя, ето, вижте това място и кажете: „Какво ще има тук след сто години?” „Няма да има нищо по-високо от този кедър, Господарю, казаха двамата братя, и от другите дървета ще останат само ония, що могат да живеят единствено в сянката му и по негова милост! Така става в гората, където израсте кедър!”
„Така е и с туй, за което ви говоря, рече Иисус. Защото, ако Божият свят е като тази градина, любовта е като тази фиданка!
От четири стихии, дадени ни от Бога, е направен този свят: Огън, Вода, Въздух и Земя. Но има още една, пета и тя се нарича Любов. Толкова е силно чувството, което изпитва влюбения мъж към една жена, а още по-силно е чувството, което изпитва влюбената жена към един мъж!
Тази е любовта, за която ви говоря!
Ала и трябва време...
И когато изминат сто пъти по сто години, няма да има друга по-голяма творяща сила на света от любовта, не само на Земята, ами и в целия Космос!
Истина ви казвам: нищо няма да може да се сравни по мощ със силата на любовта!”
Следва продължение...
|
|
