автор: tomatroev
Ако ще ме давиш - и казвам - удави ме в морето.
На дъното когото съм, в свои води,
сирени тогава духът ми ще вземат -
и морето отново ще ме роди.
Ако ще ме давиш - и казвам - да е накрая на Дунава.
Да кажат тогава: "Нещастникът клет,
вижте го хубаво - реката преплува,
имал е сила, но е нямал късмет!"
Ако ще се давя - и казвам - да се удавя в очите ти,
в този бездънен синьозелен океан,
да ми каже Съдбата: "Сега сме на чисто:
всичко, дето поиска, аз ти додох на длан!"
Ако ще се давя - и казвам - да бъде в дълбокото,
погълнат от колапса на свръхнова звезда.
Тя с ръката си малка погалва ме: "Споко!
Ще те удавя - ми казва - и в капка вода..."
|
|