 автор: tomatroev
На Далия
Аз всяка вечер хвърлям мрежи.
Не си играя с чепаре.
Водата на квадрати режа,
въжета спуснал в тъмното море.
Вълната бие ме, но кой ти гледа,
и все така над мрежите превит,
аз тегля, тегля, тегля, тегля -
изтеглих сто кила сафрид!
Богат съм с този улов, ала странно,
как тялото ми в лодката седи,
а в мислите си виждам непрестанно
не рибата, а твоите гърди.
И бели, гладки като риба,
дълбоко скрита в морската трева,
морето чак до дъното изгребал,
как искам твоите да уловя!
Че има ли сафрид от тях по-вкусен?
Да си оближе пръстите човек!
И за такива риби мрежите си пуснал,
как искам аз да хвана твойте две...
О, как в ръцете ми ще пърхат
и ще ме молят да ги ям!
Направо ще им взема въздуха -
и въздух няма да им дам.
Като омагьосан пак се взирам.
Навътре и в дълбокото са те,
но ясно виждам ги - прозират
през мрежестото деколте...
И уж е тънка фината дантела,
а ме влече към теб с такава власт!
Изплела си я толкова умело...
Рибарят ти си - рибата съм аз!
|
|
