Постинг
24.02.2012 11:14 -
Тайното евангелие на Тома - 20
Тайното евангелие на Тома - 17
автор: tomatroev Петър опрощава народа Стояхме ние три дни в Правград, а на четвъртия, като се събрахме всички да тръгваме пак на път, видяхме, че липсва Петър. И изпрати тогава Иисус мене, като най-малък и още едного от прислугата, да доведем Петра. А като отидохме на пазара, видяхме го, че стои там, заобиколен от множеството; и всеки чакаше покорно и търпеливо реда си. И като дойдеше и неговия ред, Петър казваше на човека: „Простено да ти е от мене, простено да ти е от Иисуса и простено да ти е от Бога!” И като казваше така на всеки три пъти: „Простено да ти е!”, и човекът му целуваше ръка. А аз като го дръпнах за ръкава, извиках го настрани и му прошепнах: ” Петре, хубаво и похвално е това, що правиш, нали и Учителят тъй ни учи – да прощаваме на враговете си! Ама време е да тръгваме...” А Петър, като посочи към земята, ми рече: „Хубаво и похвално е това, брате Тома, но още по-хубаво е и ТОВА!” И тогава видях аз, че отстрани него на земята има дървена паничка, а беше до половината пълна тази паничка с медни и сребърни монети. И продължи Петър така да дава опрощение на людете за греховете им, а всеки пускаше в паничката по монета: кой медно петаче, кой повече... „Петре - рекох му - редно ли е да събираме тези петачета от людете и какво ще каже Иисус, ако разбере, че го правим?!” „ А редно ли ще бъде – отвърна ми Петър – да затворят Учителя заради неплатени дългове? Защото Йоана зае пари от лихваря и ако и да бяха десет сребърника, лихварят сега ще си поиска петнадесет, и като няма откъде да ги вземем, не Йоана ще затворат, а Иисуса, нашия Спасител! И както той спаси душата ми, така сега и аз искам да спася честта Му! Затова сега събирам тези пари – не за мене си, а за Него го правя...И затова, прочее, остави ме още малко да давам опрощение на всички за греховете им, и като си напълня купичката, тогава ще тръгнем!” И като напълнихме ние купичката с дребни монети, върнахме се в страноприемницата, а там какво да видим – стои Иисус с останалите ученици и прислугата пред входа, а до Него, застанал лихваринът с двама стражи, готови да Го отведат. „Не закачайте вие нашия Спасител – рече им Петър – да не изпитате гнева Божий! Как може овцете да се подиграват с Пастира и как може кучетата да не познават стопанина си?! Слепи ли сте, та не виждате кой е пред вас?” „Петре – каза Йоан – взехме ние заем от десет сребърника а сега трябва да върнем петнадесет, плюс още три главница – и стават общо осемнадесет!” А Петър само рече: „Ето ви тука тези, бройте ги!” И като изброихме там парите, всичките: и медните, и сребърните – излязоха двадесет. „Ето сега – каза пак Петър – дайте им колкото трябва на тези и да се махат!” А като дойдоха с два сребърника в повече, взехме ние с тях от един търговец сандали за Иисус, че старите му съвсем се бяха протрили от дългото ходене пеш. „Прости, Учителю, на Петра, казах аз, защото от добро чувство го е направил той!” „Две Божи заповеди наруши Петър, рече Учителя: „Не споменавай напразно името Божие.” и „Не лъжи!”. И още една щеше да престъпи, ала простено да му е, защото, ако днес той за Мене е събирал пари, утре, когато няма да ме има, уж от мое име, други като него ще събират парите за себе си. Защото ако днес Петър, за да ме спаси, е взел двадесет сребърника, утре други от алчност ще събират двеста пъти по двадесет и алчността им няма да има край! „И няма ли тези да видят царството Божие?” – попитах. А Иисус така отговори: „Помниш ли, Тома, какво казах аз на фарисеите, кога ме запитаха: кога ще дойде царството Божие? „Помня, Учителю, отвърнах аз: „Божието царство няма да дойде забелязано, защото то не е тук или там. Божието царство вътре във вас е.” Така им отговорихте.” „Каквото съм казал тогава, рече Иисус, и сега пак ще го кажа. В никой храм няма да откриете Бога, ако преди това не го намерите в себе си. Защото ще дойде време, когато в Рим, от мое име, ония, в храмовете, ще продават „кръвта Христова” и „тялото Христово” и ще натрупат несметни богатства!” „А кой ще го направи това в Рим, Учителю?” – пак попитах аз. „Ех, Тома – рече Иисус – вярно е казано в Стария завет: „Който трупа знания, трупа печал!” Каквото има да става, то ще стане един ден и по-добре да не знаеш. Но ти пиши, прочее, пиши, за да се знае как е започнало всичко...” |
56 народни съвета на Петър Дънов за 11 р...
Нови „трамвайни” изненади от Столична Об...
Един разговор с Петър Дънов – Учителя
Нови „трамвайни” изненади от Столична Об...
Един разговор с Петър Дънов – Учителя
Няма коментари