Морските иманяри автор: tomatroev

Асоциация някаква... Сънувам кошмари
как в мрака се точат рибар след рибар
и с лодките тръгват на лов иманяри.
Морето им дава поредния дар.

Заседнал е кораб в косата от пясък.
Вълните разбили го после на две.
Дошъл от далече, от къде – не е ясно,
брегът ги примамва от години, от век.

Иманярите грабят... Но се вдига мъглата
и протяжно над мъртвите вие някакво псе.
Те са търсили всичко: скъпоценности, злато.
От тях нищо морето не ще отнесе!

Там удавник лежи във водата до кръста.
Те на сухо придърпват го – да намерят пари.
А намерят ли пръстен, режат целите пръсти
и морето край кораба като в пъкъла ври...

Друг обувките сваля, съблича му дрехите,
събира внимателно всичко на куп.
После, мокър до кости, прогизнал и хремав,
цигара запалва до голия труп.

Как спокойно и лесно доубиват моряците,
полуживи, добрали се до стръмния бряг.
С крак натиснеш го – и престава да страда...
Не морето, а хората са по-страшния враг!

А един се заглежда в скалите покрая:
„Виж, жена е прегърнала малко дете...”
И навел се, внимателно обиците и сваля,
последният, най-ценен подарък са те!

Останете си тука, вие жертви! Завинаги.
Такъв е морският жесток обичай.
Иманярите грабят... И все не им стига.
А морето? То е взело своя си пай.

Те с брадви насичат високите мачти
и на всеки се пада по парченце платно:
един – за покривка, друг пък – за гащи.
Чумата нека да ги тръшне, дано!

Но цяла седмица още рибарите с лодки
като хиляди мравки, нападнали кит,
ще късат и мъкнат. И от гордия кораб,
само скелет остава, в мъглите обвит.
---
И днес иманярите спазват поверието:
„Каквото изхвърли морето, е дар!”
Ала протегнал нечисти ръце – да го вземеш,
надига се мъртвия... И ти удря шамар.

.