Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2012 12:15 - Тайното евангелие на Тома - 15
Автор: brqg Категория: Изкуство   
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.03.2012 13:07


 Тайното евангелие на Тома - 10 image

ЗА  ХРАМА  НА  ВЯРАТА,  НАДЕЖДАТА   И  ЛЮБОВТА

А имаше там един храм и като чу за него Иисус, пожела да го види.
Беше него ден празник на града и много народ щеше да се събере в храма и около него, според обичая от край време.
И като влезе Иисус със своите ученици в храма, видя вътре в двора дълга сергия, а на нея всякаква стока, наредена за продан.
И продавача, човече в черни дрехи, като не ги позна кои са, искаше да им продаде от стоката си, що  била на добра цена.
Ала Иисус, след дългия път до тук, нищо не каза, а само попита за Извора.
А когато отидохме на Свещения извор, видяхме го, че бе затулен отворът му с тежък капак и заключен с три катинара.
А един стар послушник, в дълга черна роба, стоеше пред извора и бе наредил  много глинени стомнички с надпис на тях „Светена вода”, и ги продаваше за по два сребърника едната..
„Вземете си, добри люде, подкани ни той, вода на сгодна цена, че само още два дни ще е така, а после, като свърши празника, пак ще бъде по три сребърника водата!...”
„А защо е затворен Извора? – попита Иисус. - Та не можем сами да си вземем вода, че от дълъг път идваме и добре е да се освежим...”
„Странниче, отговори пазачът, открай време се е наричал „Изворът на трите нимфи".А пък аз бях последния жрец и пазител на този Свещен извор...
Ала ето, че дойдоха  чернокапци, що приличат на влъхви с тези големи бради, ама не са никакви влъхви, а по-скоро разбойници!...
И затвориха те Извора, и разгониха людете, а мене, стария жрец, оставиха само тук по милост, като ме направиха продавач на светена вода, ала и на това сега съм благодарен...
И оттогава е това място вече не „Изворът на трите нимфи”, а „Храмът на вярата, надеждата и любовта”!”
„Стани, старче, каза му тогава Спасителя, и Ми кажи: откъде се появиха тези чернокапци?!”
„Господарю, каза старчето, ето, виждаш ли оня едрия с дългата черна брада, що има врат като на бик? Той беше пръв разбойник и побойник сред насилниците, що тормозеха людете по нашия край!
А пък оня другия, дебелия, с бялата брада бе доносник и клеветник и така са наредени те сега в храма: доносника до стража.
А тоя, третия, с малката брадичка, продължи старецът,  той пък е пръв блудник и в грях под един покрив с три жени едновременно живее: с тая, що му е от Бога дадена, със сестра и та и майката / да ме прости господ! / не отминава...”
„А къде е първосвещеникът на този странен храм? – попита учуден Иисус. – Да го питам аз каква е тази работа?!”
„Отдавна затвори храма, отвърна старчето, ала може още да е там, че много народ се беше стекъл днес и както казват по нашия край: „Жътва е сега и ден – година храни!”
 И като отидохме, имаше на вратата една женица, що Му рече: „Късно е вече, добри люде, да се молите, затвори храмът!”
„А вътре ли е първосвещеникът, попитахме ние, при него искаме да отидем...”
„Вътре е, вътре е, отвърна женицата, ала не можете при него да отидете, че сега е много зает - брои парите!”
И зачакахме отвън търпеливо, докато първосвещеникът да изброи парите, и влязохме вътре.
А там видяхме самия първосвещеник и имаше до него едно пълно бакърче със сребърни, и едно по-малко със златни монети, и още толкова имаше на купчина пред него на масата...
И той, като ни видя, че идваме, стана, посрещна ни и каза: „Затвори вече храма, чада мои, но ако искате, можете да се помолите на Господа да опрости греховете ви!...”
А Иисус му рече: „Не сме дошли ние да се молим, а по-добре ти да се помолиш, защото виждам: доста сребърни и златни пари са дарили людете за храма.
Ала кажи ни сега: отдаваш ли от тях кесаревото - на Кесаря и божието - на Бога, както е по обичая и по право?”
„О, отдаваме, добри хора, отдаваме, иска ли питане – и на Кесаря, и на Бога...
„А по колко, попита пак Иисус, заделяте за Кесаря, и по колко – за Бога?”
„Ами ето, каза първосвещеникът, как става: като изброя сега всичките сребърни и златни монети, слагам на земята шапката си, с отвора нагоре, вземам парите и ги хвърлям към небето: тези, които после паднат вътре в шапката, са за Кесаря, останалите, що паднат отвън, са за мен!...”
„Досега не бях чувал аз, каза Иисус учуден, за такава делба!
Но да чуем, прочее, и за Бога как става...”
„ За Бога, каза бързо той, за Бога е още по-лесно! Даже и шапка не ми трябва: вземам монетите и ги хвърлям нагоре към небето да си вземе Господ! И колкото Той си вземе – негови са, а пък тия, които паднат на земята, са си за мен...”
И рече тогава Иисус:„Това не е Храм на вярата, надеждата и любовта, а по-скоро е Храм на лицемерието, хитростта и алчността!
По-лесно ще изгоня от Храма в Ерусалим търговците и сребролюбците, нежели тези хитреци и разбойници!...”



Тагове:   храм,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brqg
Категория: Изкуство
Прочетен: 143882
Постинги: 140
Коментари: 36
Гласове: 84
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031